Доклад Изпълнение на Дейност 2. Анкетно проучване за установяване на нагласите на целевите групи при трансфериране на иновативните модели за кариерно ориентиране по проект 2022-2-BG01-KA210-ADU-000094777 - Включване на маргинализирани групи в GIG-икономиката / MarGIGIn (Inclusion of Marginalized Groups in the GIG-economy)

Доклад

Изпълнение на Дейност 2. Анкетно проучване за установяване на нагласите на целевите групи при трансфериране на иновативните модели за кариерно ориентиране по проект 2022-2-BG01-KA210-ADU-000094777 - Включване на маргинализирани групи в GIG-икономиката / MarGIGIn (Inclusion of Marginalized Groups in the GIG-economy)

В резултат на изготвения доклад по Дейност 1. екипът за изпълнение на проекта взе решение за паралелното прилагане на CH-Q модел за кариерно консултиране на целевите групи в България и Северна Македония. За да се оптимизират апробационните процеси е необходимо синхронизирането на действията на двете партньорски организации както и непрекъснат обмен на информация и съгласуваност на активностите.

Прилагането на CH-Q модела за кариерно ориентиране на маргинализирани лица изисква специални подходи и внимание към техните специфични потребности и очаквания. Експертите разработиха въпросник с идентично съдържание, който бе приложен спрямо представителите на целевите групи и в България и в Северна Македония. Целта е да се направи паралел между индивидуалните характеристики на целевите групи в двете страни, като в същото време се изведат и техните специфични особености. На тази основа ще се изведат насоки за прилагане персонализиран подход към всеки отделен представител на пряката целева група.

Подготвената анкета съдържа въпроси относно личните предпочитания, самооценка и очакванията на респондентите във връзка с тяхното кариерно развитие, кариерно ориентиране и консултиране, професионалната им пригодност и адаптивност, готовността им за включване в обучения, споделяне на знания и опит и желанието им за усъвършенстване.

Отговорите на респондентите дадоха възможност да се направят общи изводи за текущите проблеми и предизвикателства, пред които са изправени представителите на маргинаризираните групи в България и Северна Македония. В същото време, анализът на отговорите позволява да бъдат селектирани по-прецизно, най-мотивираните участници, тези, които имат най-сериозни затруднения при реализацията си на пазара на труда и в двете страни.

Настоящият доклад подпомага последващите действия на екипа по селектиране и подготвяне на персонализирани планове за работа с пряката целева група, така и успешното реализиране на всички последващи планирани дейности по проект 2022-2-BG01-KA210-ADU-000094777 - Включване на маргинализирани групи в GIG-икономиката / MarGIGIn.

Проучването

Екип от експерти на Сдружение „Стандарт Консултинг Център“, Република България и Community Development Institute, Република Северна Македония проведе онлайн анкетно проучване за установяване на нагласите при трансфериране на иновативен CH-Q модел за кариерно консултиране на маргинализирани лица в България и Северна Македония. Участие в него е взеха 300 души, между които маргинализирани групи, безработни лица, заети и самостоятелно заети лица от двете държави.

Маргинализираните лица са специфична част от населението, които биват изтласквани „на ръба“ на обществото и по този начин вземат по-малко участие в икономическия и социалния живот. Това изолиране най-често се дължи на различни форми на дискриминация и негативно отношение.

Първата част от въпросите в анкетата са насочени към личната преценка на всеки участник, проблемите, които срещат в настоящия момент, които най-много ги потискат, ограничават и изолират от обществения и социален живот.

За да установим, кои са основните причини за сегрегирането на анкетираните потърсихме отговор на въпроса: Чувствате ли се дискриминиран по някои от следните признаци?

Фиг. 1. Отговори на въпроса: Чувствате ли се дискриминиран по някои от следните признаци?( в %) Общата сума на процентите надхвърля 100, т.к. много от анкетираните дават по повече от 1 отговор.

Резултатите показват недвусмислено наличието на дискриминационно отношение в българското и северно македонското общество. Основната разлика между двете страни е във високия процент 30% (България) лица, които не се чувстват дискриминирани спрямо едва 6,2 % в Северна Македония. В България най-силно изразена е дискриминацията по отношение на възрастта и социалните неравенства. В Северна Македония най-силна е расовата, полова дискриминация, както и тази на географски признак. Всеки 3ти анкетиран се чувства дискриминиран поне по 1 от тези признаци. Един на всеки 10 души се чувства дискриминиран по отношение на здравното състояние. За съжаление наличието на дискриминативно отношение в обществото показва, че все още нивата на толерантност, съпричастност и приобщаване са сравнително ниски. Наш общ дълг и отговорност като общество е да положим усилия в тази посока и не да изтъкваме недостатъците на индивидите, а да търсим начини да откриваме позитивите, да подкрепяме и насърчаваме всеки един човек в социална, емпатична и приобщаваща среда.

Фиг. 2. Основните пречки за успешната реализация на пазара на труда (в %) Общата сума на процентите надхвърля 100, т.к. много от анкетираните дават по повече от 1 отговор.

Вторият въпрос е свързан с основните причини, които ограничават възможността на респондентите за успешната им реализация на пазара на труда. Това дава насока за бъдеща ни работа при избор на средства за подкрепа, консултиране и обучения за целевите групи. Наблюдават се различия във вижданията на анкетираните в различните държави.

В Северна Македония почти половината респонденти считат, че липсват подходящи за тях работни места, а 44,6% се сблъскват с дискриминация и предразсъдъци. Това препотвърждава изводите от първия въпрос, че в Северна Македония проблемът с дискриминацията е често срещан. В България основен проблем за респондентите е икономическата независимост (42%) и липсата на подходящи работни места (24,3%). И в двете страни 15-18 % от участниците смятат, че основният им проблем пред успешната реализация е ниското им самочувствие и слабата мотивация. В Северна Македония над 30% от анкетираните посочват, че им липсва информация или разполагат с ограничена информация и консултации. За разлика от тях в България едва 11 % смятат, че имат ограничена информация, и само 2 % посочват липса на информация и консултации.

Едни от основните проблеми, върху които можем като експерти и участници в проекта да повлияем на пряката целева група това са образователните, езиковите и социално-комуникационни ограничения, които срещат респондентите. За повече от 38% от анкетираните в Северна Македония съществуват образователни ограничения за реализацията им на пазара на труда, а за повече от 13% съществуват и езикови ограничения. В България 12% срещат образователни, а 7% срещат езикови и културни ограничения. Липсата на социални контакти и мрежи е посочено от 12% от анкетираните в Северна Македония и 7% в България.

Третият въпрос даде възможност на всеки един от участниците да направи самооценка на основните и най-често търсени умения: компютърни, интернет и социални медии, чуждоезикови, умения за личностно представяне и професионален опит и квалификация.

Респондентите от България показват ниски нива на компютърни умения, умения за работа с интернет, социални медии и комуникация. Между 20 и 30 % ги оценяват като много добри, но почти половината споделят, че изобщо нямат такива. В Северна Македония по-голямата част от участниците в анкетата оценяват компютърните си умения като добри или много добри и по-малко от 10% споделят, че нямат такива.

Фиг. 3. Как оценявате личните си компютърни умения

Фиг. 4. Как оценявате уменията Ви за работа с интернет, социални медии и комуникация

По отношение на чуждоезиковите си умения в България над 80% от участниците нямат такива, докато в Северна Македония този процент е 25%. Повече от 50% от респондентите в Северна Македония определят като много добри или добри чуждоезиковите си умения.

Фиг. 5. Как оценявате личните си чуждоезикови умения

Самооценката на уменията за личностно представяне на респондентите в двете партньорски страни е с различен знак. В България повече от 53% от анкетираните споделят, че не притежават подобни умения, докато в Северна Македония този процент е едва 5%, а повече от 50% дават добра или много добра оценка на уменията си за личностно представяне.

Фиг. 6. Как оценявате уменията си за личностно представяне

Фиг. 7. Как оценявате Вашите професионални умения, квалификация и опит

Повече от 40% от българските респонденти притежават ниска квалификация или изобщо нямат такава, докато в Северна Македония този процент е едва 7. В България едва 20% от анкетираните оценяват професионалните си умения като много добри, срещу 40% в Северна Македония. Подобно е съотношението в двете страни и при оценката „добри“ професионални умения като в България е 17%, а в Северна Македония 32%. Дали тези оценки са реални ще можем да определим в процеса на пряка работа и комуникация с целевите групи. Към този момент анализираме единствено посочените отговори, които изразяват личната визия и самооценка на респондентите.

На фиг. 8. са представени обобщените отговори на анкетираните във връзка с индивидуалната им мотивация за участие в планираните проектни инициативи – индивидуални консултации, обучения, тренинги и практическа работа. Представителите на Северна Македония заявяват по-високи нива на мотивация като силно мотивирани се чувстват над 50% от участниците, а над 35% са средно мотивирани. Българските представители са по-умерени като общо почти 45% от участниците са средно или силно мотивирани за участие в програми за обучения и квалификации. Един на всеки 10 анкетирани в България не се чувства мотивиран, но следва да отчетем и сравнително високото ниво на неопределеност – над 30% не могат да преценят степента на мотивацията си. Нито един от респондентите от Северна Македония не е посочил „не съм мотивиран“.

Фиг. 8. До каква степен се чувствате мотивиран за участие в програми за обучение и квалификация?

Фиг. 9. До каква степен се чувствате мотивиран за получаване на подкрепа чрез кариерно ориентиране и консултиране

За последващата работа и участието на пряката целева група в дейностите по проекта е важно да се проучат нивата на мотивация и отношението на респондентите към екипната работа, получаването на подкрепа, работата с консултанти по кариерно ориентиране, комуникацията с хора с различни социални и културни профили.

Самооценката на анкетираните за мотивацията им за получаване на подкрепа чрез кариерно ориентиране и консултиране съвпада с нивата на мотивация за участие в обучения и квалификации.

Отчитат се малко по-високи нива на мотивация по отношение на работата в екип и работа с хора с различни професионални и културни характеристики, като се запазват по-високите стойности в Северна Македония спрямо България.

Фиг. 10. До каква степен се чувствате мотивиран за работа в екип с различни хора, имащи различни професионални и културни характеристики

Анкетираните и от двете държави показват по-слаба мотивация за използване на новите технологии и социалните мрежи за обучение и кариерно развитие. В голяма степен това се дължи на непознаването и/или липсата на умения за робата с тези технологии. И тук по-висока е мотивацията на респондентите от Северна Македония. Целите на настоящия проект са фокусирани върху адаптирането на маргинализирани лица в условията на GIG-икономиката. Това предполага работа с различни онлайн платформи, използване на ИКТ, развиване и усъвършенстване на дигитални умения. В тази посока следва да съсредоточим усилията си за да подпомогнем в максимална степен целевата група и да постигнем по-висока ефективност и ефикасност на проектните резултати.

Фиг. 11. До каква степен се чувствате мотивиран за използване на новите технологии и социални мрежи за обучение и кариерно развитие

Следват въпросите за проучване на нагласите и готовността на анкетираните за адаптирането им към новите изисквания на пазара на труда, прилагането и използването на съвременни дигитални инструменти и методи за търсене на работа, желанието им за търсене и започване на работа или пък стартиране на собствен бизнес, смяна на работното място или временна заетост.

Сходни са резултатите свързани с мотивацията на участниците за започване на работа на по-нискоквалифицирана позиция. Почти 50% и в България и в Северна Македония са мотивирани да следват тази логика и да натрупват постепенно професионален опит и квалификация. Анализирайки отговорите и на предходните въпроси можем да обобщим, че основните причини за това са в ниската самооценка на личните им умения, квалификации и опит. Като представители на маргинализирани групи, хора, които се чувстват дискриминирани в обществото по определени признаци, те са с изразено по-ниско самочувствие, по-слаба мотивация и увереност в собствените си способности. В същото време те имат и занижена самооценка на своите умения и възможности за приспособяване към съвременните изисквания на работодателите и пазара на труда.

Фиг. 12. До каква степен се чувствате мотивиран за започване на работа на нискоквалифицирана позиция, докато не придобиете необходимите умения и компетенции за напредък в кариерата си

Фиг. 13. До каква степен се чувствате мотивиран за използване на онлайн платформи и уеб сайтове за търсене на работа

Респондентите отбелязват силна мотивация – 35% (в България и в Северна Македония) за използване на онлайн платформи и технологии за да си търсят работа. Добавяйки към тях и респондентите, които се чувстват средно мотивирани можем да заключим, че повече от половината анкетирани имат интерес, проявяват желание и следователно са чували и/или знаят за съществуването на подобни инструменти. Това е положителен атестат за последващите дейности с целевите групи в посока кариерно ориентиране и консултиране и подкрепа за по-лесното им адаптиране на пазара на труда в условията на GIG-икономика.

Сравнително висок е делът на анкетираните в България, които са мотивирани да търсят работа в чужда държава или са склонни да работят в друг град, различен от текущото им местоживеене. В Северна Македония тези респонденти са двойно по-малко. Въпреки проблемите, които фиксираха в предходните въпроси като: липса на информация за работни места и липса на подходящи работни места, анкетираните не са мотивирани да търсят препитание или реализация извън родината и населените места, в които живеят. Това ни задължава като специалисти да положим особени усилия в подкрепа на маргинализираните лица в процеса на търсене на работа, да им покажем различните възможности, да ги насочим да развиват и надграждат своя потенциал и силни качества за да се реализират успешно в професионален и социален аспект.

Фиг. 14. До каква степен се чувствате мотивиран за търсене на работа в други градове или страни, ако това увеличи Вашите възможности за намиране на работа

Фиг. 15. До каква степен се чувствате мотивиран за работа по временни проекти или почасова, докато намерите постоянна работа

Респондентите показват най-ниски нива на мотивация за временна или почасова работа. Едва 20-25% от участниците се чувстват силно мотивирани да работят временно или почасово докато си намерят постоянна работа. Голяма част от представителите на маргинализираните групи заемат подобни позиции, но това води до сериозен стрес, несигурност, нерегулярна доходност. Подобни проблеми пораждат множество затруднения от финансово и икономическо естество, както и трудности при непрекъснатото търсене и адаптиране на пазара на труда. Чрез прилагането на CH-Q модел за кариерно консултиране ще насърчим активното търсене, ще подобрим начина на представяне на целевата група и ще надградим техните дигитални умения за да бъдат по-успешни в съвременните условия и изисквания на пазара на труда.

Изключително е значението на образованието и обучението според всички анкетирани както в България, така и в Северна Македония. Общо, съответно над 82% и над 90% от участниците определят този фактор като важен за тяхното кариерно развитие и усъвършенстване. Това показва осъзнатост и мотивация за усвояване на нови знания, умения, усъвършенстване и надграждане на текущия опит и квалификация, както и стремеж към развитие сред целевите групи.

Фиг. 16. Колко важно е за Вас образованието и обучението в процеса на намиране на работа и развитие на кариерата?

Представителите на целевите групи в България предпочитат конвенционалните методи на обучение в присъствена форма, докато представителите на Северна Македония предпочитат предимно практическите обучения. Съвременните он-лайн, както и смесените(хибридни) форми на обучение са най-малко предпочитани от анкетираните маргинализирани групи.

Фиг. 17. Какви са Вашите предпочитания за начина на обучение?

10% от българските участници и 4,6% от македонските участници дават превес на електронното обучение, а смесената форма се предпочита от 5,9% в България и 15,4% в Северна Македония.

Фиг. 18. Какви са Вашите предпочитания за начина на комуникация/общуване?

Традиционните методи на комуникация и общуване също са предпочитани сред целевите групи. Повече от 70% от анкетираните и в двете държави избират контакта „лице в лице“. В България 1 на всеки 10 предпочита онлайн общуването, а в Северна Македония са двойно повече 2ма на всеки 10 души. Много по-слаби са предпочитанията за писмена или комбинирана форма на комуникация. Тези резултати са изненадващи от гледна точка на промените в глобален мащаб по отношение на комуникацията и общуването между хората настъпили след КОВИД-19. Въпреки дигиталния бум, маргинализираните общности предпочитат да контактуват „очи в очи“. Причините за това са многопластови. От една страна са слабите им ИКТ умения и непознаването на дигиталната среда, или трудната им адаптация към съвременните технологии. От друга страна е недоверието, дистанцираността и предразсъдъците, които стоят между маргинализираните хора и обществото. Ето защо експертите по кариерно ориентиране и консултиране ще прилагат индивидуален подход към всеки отделен участник. Целта е не само да се подобрят възможностите, представянето и възможностите за реализация на целевите групи, но и с общи усилия да променим обществените нагласи, стереотипи и предразсъдъци спрямо тях.

Фиг. 19. Склонни ли сте да споделите Вашите опит и знания, придобити в програми за обучение и кариерно ориентиране, с други хора от маргинализираните групи?

На фиг. 19 са отразени нагласите на участниците за споделяне на наученото, придобитите нови знания и умения в общността. Отговорът е положителен от страна на повече от 80% от респондентите и в двете държави. Тези резултати са показателни за отношението на участниците към общността, към която принадлежат, емпатията и желанието за споделяне на опит и знание в помощ и подкрепа на други хора като тях. В дългосрочен аспект положителните отговори ни дават увереност в устойчивостта на проектните резултати и възможността за споделянето и разпространението на знание и опит с повече представители на маргинализираните групи както в България, така и в Северна Македония.

Въпрос 9. Какви са Вашите очаквания от кариерните консултанти, които работят с маргинализираните групи? даде възможност на участниците свободно да изразят своите виждания, очаквания и разбиране за работата и ангажиментите на кариерните консултанти. Отговорите показват до каква степен те са запознати с функциите и активностите на подобни специалисти. В същото време в отговорите откриваме от каква подкрепа и помощ се нуждае всеки един участник.

Можем да обобщим няколко мнения, които са най-често срещани сред анкетираните лица:

· да допринесе за намаляване на безработицата сред тези групи;

· да интегрира групите в работния процес;

· да ми помогне да бъда конкурентоспособен и да намеря добре платена работа;

· да мотивира и справедливо да насочва участниците;

· да подготви участниците за включване в работните процеси, да ни даде възможност самостоятелно да намираме работни позиции;

· да подобря капацитета си на пазара на труда;

· добро сътрудничество и напредък;

· за повишаване на осведомеността за заетост;

· индивидуален подход, по-голяма достъпност;

· кариерно развитие;

· консултации по важни теми, които са от ключово значение и съвети за справяне с дискриминацията в процеса на наемане на работа;

· повече подкрепа, насърчение и мотивация;

· повишаване на самочувствието на хората;

· по-голяма видимост в обществото;

· споделяне на нови знания и практики;

· ще бъде изслушана и нашата гледна точка;

· не съм чувал за тях;

· няма полза от тях;

Най-често работата на кариерните консултанти се свързва с помощ при намиране на подходяща работна позиция. Очакванията на респондентите са свързани с помощ, подкрепа и внимание. Голям е относителния дял на лицата, който се надяват на коректно и подробно информиране от страна на експертите във връзка с нови работни позиции, по-добри условия на труд, по-високо заплащане, опосредстване и улесняване на комуникацията с работодателите. Освен емпатия, разбиране и повече внимание респондентите очакват още подходящи обучения и допълнителни квалификации, които да им помогнат в кариерното развитие и реализация.

Фиг. 20. Какъв вид подкрепа/ресурси са Ви необходими за да бъдете по успешни в процеса на търсене на работа?

Според повече от половината анкетирани трите основни фактора за успешната им реализация на пазара на труда са обучението, достъпна информация за свободните работни места и практическите насоки за кандидатстване, поведение по време на интервю и съвети за подобряване на личностното им представяне. 1 на всеки трима дори конкретизира от какъв вид обучения и курсове има нужда. Най-често това са компютърните умения, чуждоезиковите умения и презентационни умения. Около 10% от респондентите считат, че от голяма помощ за тях би била и психологическата подкрепа. Не малка част от анкетираните – 24,6% в Северна Македония и 7,6% в България имат нужда от подобряване на социалните и комуникационни умения.

Отговорите на Въпрос 11. Кои са Вашите професионални цели, какво бихте искали да работите? показва амбициите, ентусиазмът и целенасочеността на участниците, техните стремежи за кариерно развитие и реализация. Повечето респонденти предпочитат нискоквалифицирани позиции или такива, които не са свързани с твърде високи професионални, технически или др. специфични умения и опит. Основно това са работни позиции в сферата на услугите – строителство, търговия, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, фризьорски и козметични услуги, транспортни услуги и др. Не правят изключение обаче и по-квалифицирани позиции в сферата на образованието, на финансовото и банково обслужване, както и в държавната администрация.

Най-предпочитаните позиции в Северна Македония са:

- селскостопански работници

- маркетингови специалисти

- строители

- учители

- продавачи

- офис-администратори

Най-предпочитани позиции сред анкетираните българи са:

- шофьор

- строител

- фризьор

- продавач

- учител

- камериер

- шивач

Срещат се и лица, които имат желание да стартират малък собствен бизнес, да бъдат лекари, адвокати, счетоводители и журналисти, но посочват, че имат нужда от подкрепа, насоки и допълнителни обучения.

Показателен е фактът, че всеки един от анкетираните е посочил поне една позиция или сфера, в която би искал да работи. Това е израз на мотивацията и желанието им за включване и адаптиране към съвременните условия на пазара на труда и доказва, че всеки има стимул и мотивация за работи. Зад постигането на всяка една цел е необходимо на първо място желание за нейното осъществяване. Участниците в проучването декларират своите амбиции и цели, като за всеки степента на мотивираност е различна.

Част от работата на експертите, които ще оказват подкрепа на пряката целева група е свързана с менторство, съвети, психологическа подкрепа и индивидуален подход, базиран на по-задълбоченото опознаване на специфичните характеристики и потребности на всеки участник.

Фиг. 21. Каква е оценката Ви за значението менторството и съветите от кариерни консултанти за успешната Ви реализация на пазара на труда?

Фиг. 22. Каква е оценката Ви за значението подкрепата от семейството за успешната Ви реализация на пазара на труда?

Повече от 45% от анкетираните лица в България и повече от 70% от тези в Северна Македония оценяват като важна или много важна ролята на менторите и съветите, които могат да получат от тях за по-добрата им реализация на пазара на труда. Повече от 35% от участниците от България, не могат да преценят важността на този фактор. (вж. фиг. 21). Тук вероятната причина е непознаването на подобни специалисти, или изобщо непознаването на спецификата на дейност на кариерните консултанти. В тази връзка е необходимо да се направят разяснителни кампании и да се популяризира дейността и същността на кариерните консултанти сред маргинализираните групи в България.

В сегрегираните и малки общности от особено значение е мнението, подкрепата и съпричастността на семейството и близките хора. В тези общества авторитетът на по-възрастните, по-зрелите и опитни най-важна. Това се отнася както до образователните навици, които се изграждат в младите, така и в отношението им към труда, социалното поведение и комуникации. Отговорите обобщени на фиг. 22 потвърждават тези тенденции и в двете държави. В България над 70%, а в Северна Македония над 90% отчитат ролята на семейството за успешната им реализация като важно или много важно. В същото съотношение 70-90% участниците в проучването определят толерантността на обществото като значим фактор за успешната реализация на представителите на маргинализираните лица. (вж. фиг. 23.).

Фиг. 23. Каква е оценката Ви за значението подкрепата и толерантността от обществото за успешната Ви реализация на пазара на труда?

Почти 70% от всички участници определят подкрепата и разбирането от страна на работодателите като много важен фактор за успешната реализация.

Фиг. 24. Каква е оценката Ви за значението подкрепата и разбирането от страна на работодателите за успешната Ви реализация на пазара на труда?

Респондентите дават високи оценки за важността на подкрепата и толерантността както на техните малки общности(семействата и най-близкото им обкръжение), така също и на кариерните консултанти, работодателите, и на цялото общество. Това е сигурен сигнал за недостига на подобна подкрепа, както и необходимостта от повишаването й. В началото на анкетата голяма част от участниците посочиха, че се чувстват дискриминирани по един или няколко признака в своите държави, а тук в края потвърждават важността на толерантността, разбирането и подкрепата, които всеки един човек, независимо от своя пол, възраст и принадлежност заслужава като член и гражданин на обществото, за да успее да участва активно в социалния и икономически живот, да се реализира и развива успешно.

Демографски анализ

Последният панел с въпроси представя демографския разрез и разпределение на участниците в проучването от двете партньорски страни.

Фиг. 25. Разпределение на анкетираните по пол

Относително равномерно е половото разпределение на участниците в анкетата. В България жените са 60%, а мъжете 40%, докато в Северна Македония жените са 46%, а мъжете 54%. На тази основа може да се осигури балансираност по отношение на подбора и последващото участие на пряката целева група и в двете партньорски организации.

Фиг. 26. Разпределение на анкетираните по възраст

Анкетната карта бе разпространена сред широк кръг от потенциални представители на целевите групи. За ефективното изпълнение на дейностите по проекта следва да се вземат под внимание лицата на възраст над 29 г. Участниците в проучването са в различни възрастови групи. Най-малък е делът на най-възрастните над 60 г. Те са лица в предпенсионна възраст, за които смяната на работа, търсенето на работа и процеса по адаптиране към новите пазарни условия е най-труден и изисква най-много усилия. Най-голям брой участници има в активната трудова възраст между 30 и 50 г. това са почти 60% от анкетираните и в България и в Северна Македония.

Разнообразната и сравнително равномерно разпределена възрастова структура на участниците ще позволи подбор на пряка целева група на лица от всички възрасти. По този начин ще се осигури обследване на процесите по адаптиране на CH-Q модела за кариерно ориентиране и консултиране върху разнообразни участници, в различни възрасти и на различни етапи/фази от кариерното им развитие.

Фиг. 27. Разпределение на анкетираните по образование

Най-голям е броят на участниците с висше образование в Северна Македония – 55%, а в България на лицата с основно образование. Участниците със средно образование са съответно 29% и 39%. Лицата с по-ниско или без образование са между 5 и 10% от анкетираните.

Фиг. 28. Разпределение на анкетираните по занимание/заетост

Според текущото им занимание или заетост участниците в проучването са няколко основни категории: заети, неактивни и активно търсещи.

Делът на лицата, които нито работят, нито търсят работа в момента, вкл. и учащите е общо 10% в Северна Македония и 13 % в България. В тази категория попадат предимно младежите до 29 г. Активно търсещите работа са съответно 17% в Северна Македония и 22,7% в България. Сред работещите анкетирани най-голям е делът на наетите на пълен работен ден в Северна Македония – 49,2%, а в България на почасовите работници – 21,6%.

Фиг. 29 и фиг. 30 представят структурата на респондентите според семейното им положение и местоживеенето. Най-голям е делът на жителите на Скопие – 26 %, а в България най-голям дял от анкетираните живеят в големи областни градове. Равномерно представителство в проучването имат жителите на селата, малките градове до 10 000 души и жителите на по-големи градове до 50 000 души. Много проучвания доказват, че колкото по-отдалечено от столицата и от големите областни центрове живеят гражданите, толкова по-труден е процесът и са по-ограничени възможностите за търсене, намиране на работа, реализация и кариерно развитие.

Фиг. 29. Разпределение на анкетираните по семейно положение

Фиг. 30. Разпределение на анкетираните по местожителство

Заключение

Доказано е, че работата, свързана със социално включване на маргинализирани групи изисква специална подготовка и избор на подходящ метод за комуникация. Лицата, спадащи към тази група често се характеризират с липса на желание за социален контакт и мотивация за личностно и професионално развитие. Адекватното планиране и реализиране на социално ориентирани програми е сред приоритетите на двете организации по настоящия проект. Доброто познаване на проблемите на уязвимите групи и общности е предпоставка за ефективно справяне с тях и успешното реализиране на заложените в проекта дейности. Активното поведение на пазара на труда на тези хора зависи от комплекс от фактори - икономическа ситуация, предлагане на труд, осигурителна и данъчна тежест, адекватна политика за активиране, кариерно ориентиране и др. Работата по активирането им следва да отчита специфичните характеристики на всяко отделно лице. Създаването на механизми и условия за активно включване на лицата от маргинализираните групи в икономическия и социален живот на страната е ключова предпоставка за предотвратяване мултиплицирането на модела за социално изключване и още по-засилено социално капсулиране. Доколкото проблемите пред социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности имат комплексен характер, следва да се прилага интегриран подход, съчетаващ интервенции, които вече са използвани и такива с иновативен характер.

Резултатите от проучването дават детайлна информация за конкретните потребности и проблемите, с които се сблъскват представителите на целевата група по проекта. Налице са достатъчен брой респонденти, които имат сходни проблеми, както и своите индивидуални виждания и нагласи по отношение на кариерното развитие и реализацията им на пазара на труда.

Основните панели показват признаците на хомогенност, които позволяват качествения подбор на конкретни целеви групи в България и Северна Македония, които ще са достатъчно мотивирани и активни в процесите по адаптиране и внедряване на иновативния CH-Q модел за кариерно консултиране и социално икономическа интеграция в условията на GIG-икономика.

В различните страни (Северна Македония и България), в които ще се трансферира новия модел съществуват различни специфики на работа, местни традиции и народопсихология и бизнес практика. Проучването открои сходство в проблемите и ограниченията, които срещат маргинализираните групи в двете държави, но в същото време се открояват и някой специфики. Можем да изведем някой отличителни характеристики на зелевите групи в отделните страни.

България:

1. Респондентите се чувстват дискриминирани основно спрямо възрастта и социалния си статус

2. Голяма част от анкетираните нямат професионален опит и квалификация, липсват им основни умения за личностно представяне, както и компютърни умения.

3. Участниците предпочитат най-вече присъствените форми на обучение, преквалификация и консултиране, както и комуникацията лице в лице.

Северна Македония:

1. Открояват се високи нива на дискриминация на основание на пол, раса и географски признак.

2. Основните пречки за успешната им реализация са дискриминацията и предразсъдъците и липсата на подходящи работни места

3. Повечето участници имат висока самооценка по отношение на личните си компютърни, професионални и социални умения.

4. Предпочитат практическото обучение както и общуването лице в лице.

Общите изводи са отчетливото наличие на дискриминация спрямо маргинализираните групи и в двете държави, което те открояват като една от основните пречки за реализацията им на пазара на труда. Другият проблем, който се отбелязва под различна форма в няколко от въпросите е недостатъчната информираност. От една страна по отношение на състоянието на пазара на труда, вкл. търсенето и предлагането на работни места, достъпността на тази информация за маргинализираните лица, информация за възможностите за кариерно ориентиране, консултиране и развитие, професионални квалификации и обучение. Една общите характеристика на анкетираните лица и в двете страни е ниското им самочувствие и по-слабата им мотивация за реализиране и кариера. Общите им проблеми са свързани с образователни, езикови и културни ограничения, които имат и липсата на социални контакти и мрежи.

Голяма част от анкетираните показват високи нива на мотивация за участие в обучения, обмяна и споделяне на опит и знания, работа в екип и консултации, проектни дейности и действие за развитие и усъвършенстване.

Всички участници имат сходни очаквания от кариерното консултиране свързани с повече подкрепа, информираност, разбиране и психологическа помощ и насърчаване.

Професионалните им цели и интереси са предимно в сферата на нискоквалифицирания труд в сферите на услугите и обслужването – туризъм, строителство, транспорт, търговия и др.

Разнообразната и сравнително равномерно разпределена възрастова, образователна и географска структура на участниците ще позволи подбор на пряка целева група на лица от различните категории. По този начин ще се осигури обследване на процесите по адаптиране на CH-Q модела за кариерно ориентиране и консултиране върху разнообразни участници, във всички възрастови категории, образователни нива и в различни административни единици, които са в различни етапи/фази на своето кариерно развитие.

По този начин ще се постигне пълнота и всеобхватност на резултатите от проекта, ще се апробират отделни методи и подходи спрямо всеки индивидуален участник и ще се изведат насоки за последващото прилагане на модела към други сходни целеви групи както в страните на партньорството така и в целия ЕС.

Funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.

Search This Blog

GAME APPROACH

Comments

Post a Comment